Из дневника на една майка

„- Хайде, Мишо, време е за сън. 
- Не, мамо, ти забрави. Време е за приказка. Първо трябва да ми прочетеш за Пинокио.
- Мишооо, Пинокио е много дълга приказка за разказване. Мама е много уморена. Хайде... за „Дядо вади ряпа”.
- Колко дълга е, мамо, като носа на Пинокио ли е дълга?
- Не, още по-дълга.
- Като брадата на Дядо Коледа ли?
- По-дълга.
- Като моите ръчички, които ще те гушнат и ти ще ми прочетеш Пинокио! /Познайте кой спечели накрая/.”
Антония Михайлова – Дневникът на една майка