Дора Господинова
"...но дълго бяха корените ми въздушни
Д. Тонев"
Въздишката на ябълката бяла
поръси цвят по камъка на двора,
а слънцето по плочника премества сенките-
като че отпраща времето
със повелително движение.
Перденцето дантелено играе
и от прозореца наднича детство
със дързък тен, с очите на безкрая,
издрани лакти и ожулени колене
от падането с колелото…
Как се летеше със велосипеда
припомня вятърът в косата разпиляна,
в червената ми рокля като залез.
Когато си на девет и на десет
миришеш на сапун и чисто слънце,
на чубрица, на мащерка и мента,
изобщо корена не те вълнува.
Така си вързан здраво за небето,
ръцете ти единствени криле са,
разперени встрани на колелото,
летиш по стръмното така безстрашно,
подкрепят те на облака крилото
и вятърът, и слънцето, и лятото
Няма коментари:
Публикуване на коментар