Катя Стоилова
Уча се отново да вървя.
Да посягам към цветните неща по масата;
да пия на големи глътки
и облизвам млякото по устните си.
Да усещам, когато ми е студено;
да посочвам светлината
и да я търся.
Има много време,
докато се науча да пиша
до Дядо Коледа
и започна да смятам
две и две.
Засега ми стига
да мога да казвам какво искам -
живот, прост като сол
и достатъчен като хляб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар