Стиховете са огледален свят. И свят, в който всеки разпознава своя Оз или своята Алиса. Магията на думите опива като вино и това отлично го знаят четящите хора.
Лирическите герои имат собствен живот. Те съществуват в свят, в който лъжите са по-простими, а съмненията по-малко обосновани. Обикновено успяват да намерят изход, защото по презумпция краят би трябвало да бъде щастлив. Вярно е, че най-хубавите приказки са тъжни, но тъгата ни прави и по-човечни в отношението си към останалите.
Тъгата също ни учи на любов.
Съвсем скоро се състоя премиерата на новата ми книга. Аз имам късмета да познавам радостта. Хората, които дойдоха, за да ме уважат и като автор, и като личност, ме вдъхновяват с цялата своя признателност и събуждат в мен заспалия оптимизъм по отношение на бъдещето.Прегръдките от благодарност стоплят сърцето. Благите думи са празник за душата. Усмихнатите лица са радост за очите.
На премиерата дойдоха хора наистина от всички краища на страната, за да се срещнат очи в очи с мен. Хора, които искат да чуят любимите си стихове с моя глас. Хора, за които прекият контакт е важен, тъй като е много повече от написаните думи в книгата. Благодаря ви, хора!
Какво е поезията, ако не сигурен начин да отделим малко време за самите себе си.Време, в което да си припомним, че има за какво да се обичаме и че си струва да позволим да ни обича и някой друг. Стиховете са светът, в който страхът и подозренията не съществуват.
Стиховете са невъзможни без любов.
Пиша тези редове и заради това, че написаното се превръща в изкуство, само ако бъде споделено. А всички вие, които присъствахте на представянето на моята книга, ме карате да бъда смирен и да се опитвам да бъда добър човек.
Благодаря!
Добромир Банов
Няма коментари:
Публикуване на коментар