Щипалка

Знам, че съм временна, знам, че съм малка – 
някаква там заядлива щипалка,
някакво трънче, забито в петата – 
страшно проклето и страшно инато. 
Нека светът да живее накриво,
нека се каля и се измива,
нека се тъпче и все да е гладен,
зъл и сърдит, по рождение гаден!
Моята малка щипалска задача
е да го стресна, да го разплача – 
с болка и прошка, с грешка до грешка;
с цялата мъка – бездомно-човешка;
с всички понятия – непроменени,
и със животите – мъртвородени.
Да го разтърся ей тъй – из основи,
за нещо хубаво и нещо ново!
Знам, че съм временна... Толкова малка.
Толкова дребна човешка щипалка.
Малкото трънче, забито в петата,
дето обръща със думи земята... 
Ники Комедвенска