Той е на пет. Жените за него все още не са обект на задълбочени проучвания. Тя е почти колкото него, но отдавна, отдавна, още от времето на Ариел и Рапунцел, е много по-заинтересована от любовта. Тя дори я владее. Играят си в парка. В един момент, когато той се изправя, тя застава съвсем пред него и казва, че ѝ е студено. Той е леко скован от близостта между двамата, но бързо, по мъжки, решава проблема: "Ще ти дам моето яке!" Тя отказва категорично: "О, не. На мен не ми е студено като за яке! На мен ми е студено като да ме прегърнеш само…" Той я прегръща смутен и казва нещо от типа, че е рицар и ще я пази винаги… Тя е щастлива!
Питаме се, тя откъде знае какво точно да каже, за да може той да каже точно това, което тя иска да чуе? И ние защо не го можем? Вече?
Няма коментари:
Публикуване на коментар