Казандзакис

„Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“ Никос Казандзакис

Три снежинки

* * *

Три снежинки за заглавие
са едно добро начало.
Щом отгоре ги поставиш,
настроението бяло
леко думите поръсва,
те подскачат от вълнение,
и над тебе клонка тръсва
весело стихотворение.
Мария Донева

Индиански мъдрости

Добрият човек вижда добри знаци.
Детето е гост в дома ти – нахрани го, поучи го и го пусни.
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
За да чуеш себе си, е необходимо да мълчиш с дни.
Погледни следите от твоите мокасини преди да съдиш постъпките на другите.

Все тебе търся, приятелю

Все тебе търся, приятелю, когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким, а щурецът в душата ми вика.
Когато ми писне от тези с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено, а вътре е празно и пусто.
Все тебе търся, приятелю – за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.Да ме гушнеш мълком на рамото.
И няма нужда да ти се правя на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава, дори когато не ме разбираш.
Твоето тихо присъствие е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим, но само избраните го намират.
Златина Великова

Помниш ли, стари приятелю...

ПОМНИШ ЛИ, СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ...

автор: Гергана Лабова

Помниш ли, стари приятелю, как играехме до късно в градинката пред блока... Слънцето отдавна беше залязло, а ние се гонехме, падахме в тревата, смеехме се... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.

Помниш ли, стари приятелю, как се разхождахме след училище в парка и с часове си говорехме, седнали на някоя пейка... Правехме планове, представяхме си какви ще бъдем, как ще живеем, как ще успеем... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.

Помниш ли, стари приятелю, първите горчиви глътки, които отпивахме от виното на любовта... Бяхме заедно в тази своя мъка, страдахме, заканвахме се, утешавахме се, докато накрая просто се изправяхме и продължавахме... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.

Помниш ли, стари приятелю, ваканциите ни заедно... Пътуването с влака, тесните квартири, изгревите край морето... Последните стотинки в портмонето и прибирането на автостоп... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.

Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно... Никога да не се разделяме... Никога да не се забравяме... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.

...

Помниш ли, стари приятелю, как животът незабелязано сякаш ни раздели... Аз тръгнах наляво, ти тръгна надясно... Аз имах нови приятели, нови приятели имаше и ти... С други хора говорехме за своите любови, с други хора споделяхме нашето море... И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.

Помниш ли, стари приятелю, как някак неусетно изгубихме своите следи... Аз спрях да се обаждам, спря да се обаждаш и ти... Празниците идваха и си отиваха, а с тях и новите хора в живота ни... Докато в нас не остана тежко усещане за глуха тъга... И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.

Помниш ли, стари приятелю, когато самотата лека-полека превзе душите ни... Когато разбрахме, че, тичайки към светлото си бъдеще, сме прекъснали връзката със светлото си минало, което носеше светлина в невинаги светлото ни настояще... А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.

Помниш ли, стари приятелю, когато съжалението обзе сърцата ни... Защото да загубиш приятел е като да загубиш част от себе си, да изрежеш парченце от сърцето си, да нанесеш незарастваща рана в душата си... А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.

Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно... Винаги да си прощаваме... Винаги да си помагаме... Прости ми, приятелю! Аз имам нужда от теб! И аз ти прощавам! Защото знам, че имаш нужда от мен! И нека всичко да е минало, и бъдеще, и сега! Ще ти се обадя... а ти ще вдигнеш, нали?...

Усмивка

-Ти изглеждаш прекрасно и винаги си усмихнат. Много ти се радвам!

- О, ти още не си ме виждал в добро настроение!

История за любов 3 - от Боги

Той е на осем. Много е импулсивен, чувствителен и емоционален. Съвсем осъзнато обича Сара. Сутрин взима две ябълки – една за него, една за Сара. 
Една вечер, въпреки че всички са наясно с тази любов, той все пак признава пред майка си: "Мамо, аз знам, че това е любов!"
"Какво е любов?" – пита майката.
"Това между нас е любов – аз се опитвам да изпълня всичките й желания, а тя се смее на моите смешки!"
Гениално! Толкова хубаво!! Бях го забравила!

История за любов 2 - от Боги

Той е на пет. Жените за него все още не са обект на задълбочени проучвания. Тя е почти колкото него, но отдавна, отдавна, още от времето на Ариел и Рапунцел, е много по-заинтересована от любовта. Тя дори я владее. Играят си в парка. В един момент, когато той се изправя, тя застава съвсем пред него и казва, че ѝ е студено. Той е леко скован от близостта между двамата, но бързо, по мъжки, решава проблема: "Ще ти дам моето яке!" Тя отказва категорично: "О, не. На мен не ми е студено като за яке! На мен ми е студено като да ме прегърнеш само…" Той я прегръща смутен и казва нещо от типа, че е рицар и ще я пази винаги… Тя е щастлива!
Питаме се, тя откъде знае какво точно да каже, за да може той да каже точно това, което тя иска да чуе? И ние защо не го можем? Вече?

История за любов 1 - от Боги

Тя е на шест. Тя разбира любовта така естествено и в дълбочина, че може да преподава в училище за такива като нас - наивници на средна възраст.Една вечер разговаря с майка си и обяснява, че е влюбена, но той иска да бъдат само приятели. Майка й пита: "Добре, не е ли по-важно, че сте приятели? И изобщо, каква е разликата между гадже и приятел на твоята възраст?"Тя е изумена!
"Но, мамо…огромна! Ако той е мое гадже означава много повече. Той ще ме пази!"
"Как така ще те пази?"
"Ами така. Ако някой иска да ме набие или да се държи лошо с мен, той ще ме пази!"
"А какво ще направиш ти за него?"
"Аз ще му давам съвети! Мъжете никога не знаят какво трябва да правят, затова ние трябва да им казваме!"
Усмивка и мълчание. Това е точната истина. Въпросът е, тя откъде я знае?

Любовни уроци от Боги

Отговорите на въпросите, които толкова търсим, са точно до нас, но ние не ги чуваме, защото не очакваме, че могат да дойдат от… там, от ТЯХ. Не предполагаме, че те, толкова малките, знаят толкова много за любовта, за смисъла ѝ, за онова, което я погубва и за това, което я съживява. Само трябва да се вслушаме в децата.И още нещо. За да им се отплатите за добрината, опитайте да запомните, какво казват, защото един ден, те ще пораснат, ще забравят и след това ще ви питат… Ще търсят отговорите, които са знаели, но са загубили! И вие ще им ги дадете!

Съвети против стрес

1. Дишай дълбоко
2. Смей се
3. Разхождай се
4. Отделяй време за релаксация
5. Отърви се от излишните вещи
6. Не се страхувай да казваш "не"
7. Направи нещо ново
8. Искай помощ, когато имаш нужда
9. Прощавай на себе си и на другите
10. Щастието е навсякъде около нас, откривай го и му се радвай!