И така, няма повече да се разхождаме
толкова късно в нощта,
макар че сърцето ще бъде все така любещо,
а луната ще бъде все така ярка.
Защото мечът изтърква ножницата,
а душата протрива гръдта
и на сърцето му трябва време да въздъхне,
и любовта трябва да си почине.
И макар че нощта е била създадена за любов,
а денят се връща много скоро,
все пак няма повече да се разхождаме
под светлината на луната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар