лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
Мария Донева
Няма коментари:
Публикуване на коментар