Денем да топлят детските лапи,
нощем да спят във праха под леглата.
Само че те надхитриха Съдбата.
Станаха кукли. Накратко – куклясаха.
Ших ги, ръцете ми чак каталясаха.
Боцках с игла – даже с мигла не мигаха.
Те във света на игрите пристигаха
и за да дойдат тук – всичко търпяха.
Аз им помогнах, но те пожелаха
вместо чорапи да станат човечета.
Сторихме нужното, ето ги вече. Та
исках да кажа – в реда на нещата
е да не се примириш със Съдбата,
и до сега да не си бил човече, но
то да не стане, каквото е речено,
да си бил гадче, например, орисано,
пък да не стане, каквото е писано.
Мария Донева (автор на стихове и кукли)
Няма коментари:
Публикуване на коментар