Усмихнато ми е

Усмихнато ми е. Защо – не зная.
Обикновено съм така през май.
Премрежвам поглед. И нехая,
че съществуват „никога“ и „край“.
Морето пак ми става до колене.
И вярвам... във внезапни чудеса...
и че краищата просто са промени
към чисто нови, светли начала...

НинКа