Двата вълка във мен, дето вечно се гонят
като в стара индианска легенда –
те са част от душата ми, и без тях аз не мога...
И през всичките земни моменти
те са моята същност – и красива и лоша,
а понякога много добра...
И такава се лутам – настръхнала в нощите,
и замръквам под всяка зора...
Двата вълка се борят, и се хапят до кръв.
Кой ще има победа? … Не зная.
Вероятно пак този, дето паднал е пръв,
ще спечели войната накрая...
Под звездите ми двамата още се гонят
и живея с легенда в душата...
А кого да нахраня ли? Този избор – не мога.
Без вина ги обичам и двата...
Мира Дойчинова - Ирини
Няма коментари:
Публикуване на коментар