да слушам утрото. Да търся песента,
която е написана в душата ми
с едничка цел – да разбера света...
Ще спра да питам, и без страх ще зная
кое и колко трябва да боли.
Без дъх ще имам сили да мечтая,
и може би и Бог ще се смили –
усмихнат от едната упоритост,
с която съм превземала небето...
И всяка тайна, безнадеждно скрита,
ще бъде дар, подписан от сърцето ми...
Ще търся, ще намирам, ще вървя,
ще слушам, ще пътувам, ще узная.
Така ще се завърна у дома.
Частица прах, прегърнала безкрая.
Мира Дойчинова - irini - стихове и рисунка
Няма коментари:
Публикуване на коментар