До кафето се добрах в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф, още по пижама.
Дишам крепко и добре. В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса, няма ме в таксито.
Даже може да закуся. Кой за мене пита?
Малко съм като насън. Боса на паркета
гледам - ръси дъжд навън, чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден, запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен. Чувствам се успяла.
Няма да се извиня! И не се обаждам.
Само мой си е денят. Само аз съм важна.
Мария Донева
Няма коментари:
Публикуване на коментар