Марк Твен

"Единственият начин да бъдеш здрав се състои в това да ядеш, каквото не искаш, да пиеш, каквото не обичаш и да правиш това, което не харесваш" 
Марк Твен, роден на 30 ноември 1835

Джонатан Суифт

"В този свят няма нищо постоянно, освен непостоянството" 
Джонатан Суифт, роден на 30 ноември 1667

Легенда

Легенда
Двата вълка във мен, дето вечно се гонят
като в стара индианска легенда –
те са част от душата ми, и без тях аз не мога...
И през всичките земни моменти 
те са моята същност – и красива и лоша,
а понякога много добра...
И такава се лутам – настръхнала в нощите,
и замръквам под всяка зора...
Двата вълка се борят, и се хапят до кръв.
Кой ще има победа? … Не зная.
Вероятно пак този, дето паднал е пръв,
ще спечели войната накрая...
Под звездите ми двамата още се гонят
и живея с легенда в душата...
А кого да нахраня ли? Този избор – не мога.
Без вина ги обичам и двата...
Мира Дойчинова - Ирини

Алберто Моравия

„В началото бе скуката, която често се нарича хаос. Бог, отегчен от скука, създаде земята, небето, водата, животните, растенията, Адам и Ева; и последните, отегчени от рая, ядоха от забранения плод. Бог се отегчи от тях и ги изгони от Едем.” Алберто Моравия, роден на 28 ноември 1907
 (Алберто Моравия и Джина Лолобриджида на снимачната площадка на „Римлянката”)

Стефан Цвайг

"Дали ще се справя или не – ще видим, но самият факт, че имам идея ... ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал." Стефан Цвайг, роден на 28 ноември 1881
(Филмът "Писмо до една непозната" по едноименната новела на Цвайг)

Александър Блок

"Съзнанието за това, че чудесното е било винаги до нас, за съжаление идва твърде късно" 
Александър Блок, роден на 28 ноември 1880

Уйлям Блейк

"Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват." Уйлям Блейк, английски поет и художник, роден на 28 ноември 1757. За него Атанас Далчев казва: „Знам само това, че този човек пише като самата природа – ако природата пишеше“, (Картината "Оберон, Титания и Пък в танц с феите" от Уйлям Блейк)

„Тя се наслаждава на дъжда”

Бодливата роза дъждът я вали
дори по най-ситните меки бодли,
и тя се отпуска в ръцете му мокри,
показва му своите алени рокли,
а той я докосва, където обича,
и между листата й тънки потича,
и нежно и весело я гъделичка,
а тя си повдига полите самичка,
цъфти, изчервява се, тихо се смее,
и даже не се и замисля къде е,
а те са на пътя, съвсем под небето,
и хора минават, и кестени светят,
и слънцето светва. Дъждът си отива,
а мократа роза спокойно заспива.
„Тя се наслаждава на дъжда” – новата книга на Мария Донева

Емир Костурица

„Винаги има копелета, които искат да ви свалят на Земята. Но ние трябва да летим от време на време, ние трябва да усещаме радост, защото иначе сме нищо.” Емир Костурица, роден на 24 ноември (кадър от филма „Аризонска мечта”)

Вече 100 харесвания! Благодаря!

Вече 100 харесвания! Благодаря!

Как чудесно се успах!

Как чудесно се успах! Сладко и нарочно!
До кафето се добрах в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф, още по пижама.
Дишам крепко и добре. В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса, няма ме в таксито.
Даже може да закуся. Кой за мене пита?
Малко съм като насън. Боса на паркета
гледам - ръси дъжд навън, чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден, запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен. Чувствам се успяла.
Няма да се извиня! И не се обаждам.
Само мой си е денят. Само аз съм важна.
Мария Донева

Незнайко в Слънчевия град

„- Оказа се, че тук Земята все още не свършва, - каза Незнайко.
-Да, - продължи Шаренкия. - Земята се оказа по-голяма, отколкото ние предполагахме. Така ние направихме важно научно откритие и по този случай можем да хапнем по още един сладолед.” Из "Незнайко в Слънчевия град” на Николай Носов, роден на 23 ноември

"Щастието е чаша чай с теб" на Мамен Санчес

Този роман може да увреди сериозно песимистичното възприемане на реалността. Сърцето се изпълва с неконтролируеми желания. Книгата оставя в душата едно усмихнато, щастливо усещане, като след споделяне на чаша хубав чай със скъп човек.

Джейми Лий Къртис

Исках да се чувствам жива. Исках да направя нещо особено. И се чувствах наистина добре, защото бях необходима. Защото някой ми вярваше. Защото се чувствах специална. Разбирате ли, исках да направя толкова много в моя живот, а не съм свършила нищо. Времето изтича като пясък между пръстите и на мен ми се искаше, когато погледна назад, да кажа: „Вижте! Аз направих това! Бях безразсъдна и дива и го направих, по дяволите!” – из филма „Истински лъжи” с Джейми Лий Къртис, родена на 22 ноември

"Кралят на рибарите"

„Двама души може да седят един до друг и никога да не се открият. Други двама може да са на двата края на света и нищо не може да ги раздели.” Из „Краля на рибарите” на Тери Гилиъм, роден на 22 ноември

Асен Босев

Ех бре, че е Ванко страшен забраванко!
Прави той, що прави, нещо ще забрави!
Вижте го –  по друма връща се за гума,
после пък се мръщи:  моливът е вкъщи!
Ето –  всички в клас днес четат в захлас,
само Ванко там се черви от срам!
– Нямаш ли си книга?  Ванко мига, мига:
– Имам, но у нас я забравих аз! 
Всички му се смеят, весело си пеят:
- Гледайте го Ванко, Ванко забраванко!

Асен Босев, роден на 22 ноември

21 ноември - Въведение Богородично

"Въведението във вярата е онази метафора от днешния разказ за Божията майка, която на 3 годинки изкачила сама 15-те стълби от входа на храма. Разказ за смелостта да тръгнеш по стръмното към великото приключение, наречено живот – не този с краткосрочните цели (къща, кола, повишение на заплатата), а онзи, който те изпълва отвътре с възторг до пръсване и струи навън в светлина и радост, който облива другите с усещането, че "на някой му пука" точно за тях, че са ценни и обичани и че си струват всичко, което можеш да преживееш за тях – дори разпъване." Ивинела Самуилова ("Въведение на Пресвета Богородица в храма" на Тициан)

Волтер

"Не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го кажеш."
Волтер, роден на 21 ноември

Панайот Пипков

През 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методи. Веднъж той забелязва, че един от учениците чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. На 11 май същата година песента "Върви, народе възродени" е изпълнена за пръв път в Ловеч, а през 1902 г. песента се подема и запява от всички училища в страната. (Панайот Пипков, роден на 21 ноември)

"България" на Михаил Лъкатник

БЪЛГАРИЯ

Едно голямо слънце ни топли и ни свети.

То гали всяко зрънце, дръвче, тревичка, цвете.

На двора с нас играе и смее се, и тича.

За нас в сребро сияе, защото ни обича.

Едно небе обширно без край над нас синее.

То трябва да е мирно. Там слънцето живее.

Там птиците се реят. Небето ги привлича

и кара ги да пеят, защото ни обича.

Тук - мама, дом и слънце, небето с лента синя,

цветя и плод и зрънце - са нашата родина.

Бъл-га-ри-я аз пея, Бъл-га-ри-я аз сричам,

защото я милея, защото я обичам.

Михаил Лъкатник, роден на 20 ноември

Мая Плисецкая

Звездни рожденици на 20 ноември. „Лебедът е могъща, гневна, недостъпна птица, аз танцувам не врабче, не гълъбче, а кралица на царствените лебеди.” Мая Плисецкая за ролята и на Одета-Одилия в балета "Лебедово езеро"

Джоди Фостър

„ Когато една жена, която има много какво да каже, не казва нищо, нейното мълчание може да бъде оглушително” из „Анна и кралят” с Джоди Фостър, родена на 19 ноември

Мег Райън

„Един мой приятел казва, че любовта е скок. За съжаление мен никой не ме е вдъхновил да скоча.” 
Из „Кейт и Леополд” с Мег Райън, родена на 19 ноември

Ломоносов

„Ако човек положи много труд, за да извърши добро дело, след време ще забрави за усилието, но доброто ще остане. А ако извърши нещо лошо с наслада, то насладата ще отмине, но злото ще остане.” Михаил Ломоносов, роден на 19 ноември 1711. 

(„Императрица Екатерина ІІ при Ломоносов” картина на Иван Федоров)

Астрид Линдгрен

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.” Астрид Линдгрен, родена на 14 ноември 1907

Клод Моне

„В живота си не съм правил нищо друго освен да гледам това, което светът ми показва и да го пресъздам чрез моята четка.” Клод Моне, роден на 14 ноември 1840 ("Дама в градината")

В памет на маестро Санджакян

Пиано на моста на Сена, маестро Татеос Санджакян и някой, който ще продължи да свири! (снимка от сайта на Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев”)

Робърт Стивънсън

„Успял е този човек, който добре е живял, често се е смял и много е обичал.” Робърт Стивънсън, роден на 13 ноември 1850 - снимка от спектакъла "Островът на съкровищата"

"Приказка без край" на М. Енде

"-Страната Фантазия е част от надеждите и мечтите на всички хора. Затова тя няма граници!
-Но защо тя загива?
-Защото хората започнаха да губят своите надежди и да забравят своите мечти."
Из „Приказка без край на Михаел Енде, роден на 12 ноември 1929

Огюст Роден

„Когато гледам две прегърнати тела, аз се интересувам не от мъжа и жената сами по себе си, а от новата, трета субстанция, която се заражда от взаимоотношенията между двамата, и която не може да възникне без техния контакт.” Огюст Роден, роден на 12 ноември 1840 – скулптурата „Ръката на Бог”

Александър Бородин

„За всичко това, което нямаме, трябва да благодарим само за себе си!” Александър Бородин, роден на 12 ноември 1833 (на снимката - из операта "Княз Игор")

Йордан Йовков

„Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.” Йордан Йовков, роден на 9 ноември.

За музиката

„В една концертна зала самите хора излъчват енергията, която, както ние даваме музиката, те дават положителната енергия и тази симбиоза е най-магическото нещо, което може да го преживее човек само в една концертна зала.”, Мартин Пантелеев, диригент

Заслушвал ли си се във есента

Заслушвал ли си се във есента?
Във ромоленето на листопада,
в сърдитото бръмчене на муха,
подплашена от жълъд, който пада?
Във скока приглушен на скакалец
сред мъх, изсъхнала трева и шума
и в звучното цвърчене на скорец,
решил, че дадена му е последна дума?
А после - мирна, мека тишина,
потънала във багрите й топли...
Когато се заслушаш в есента,
заглъхват всякакви суетни вопли...
Ивинела Самуилова, 12.10.2013
снимка Пенко Пенков

Започнах да се вглеждам в тишината

Започнах да се вглеждам в тишината,
да слушам утрото. Да търся песента,
която е написана в душата ми
с едничка цел – да разбера света...
Ще спра да питам, и без страх ще зная
кое и колко трябва да боли.
Без дъх ще имам сили да мечтая,
и може би и Бог ще се смили –
усмихнат от едната упоритост,
с която съм превземала небето...
И всяка тайна, безнадеждно скрита,
ще бъде дар, подписан от сърцето ми...
Ще търся, ще намирам, ще вървя,
ще слушам, ще пътувам, ще узная.
Така ще се завърна у дома.
Частица прах, прегърнала безкрая.
Мира Дойчинова - irini - стихове и рисунка

Руса като малък принц

Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.
Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.
И светът въздъхна цял
на листата от поклона –
нежен церемониал,
крехка облачна корона.
Мария Донева

За изкуството

„Там, където има изкуство, където има талант, не съществува ни старост, ни самота, ни болести и самата смърт е наполовина.” Чехов

„Гатанки от небето” на Ивинела Самуилова

"Аз самата обичам кръста, защото ме спасява от въртенето в кръг. Кръстът освобождава човека от въртележката на причинно-следствения модел, който винаги води до само един възможен резултат, при това – често погрешен. Кръгът е резултатът на логиката. Кръстът е резултатът на сърцето. Кръгът се събира в себе си и е завинаги застинала в себе си форма. Кръстът изхвърля човека към безкрая, дава му възможност да се разширява в четирите посоки, да превъзмогне себе си и без да губи центъра си, да изследва безбройните възможности на вселената. Кръстът, по думите на свети Йоан Златоуст, преобразува вселената, прогонва заблудите, превръща земята в „небе”. Така човекът става свободен пътешественик из безкрая…” из „Гатанки от небето” на Ивинела Самуилова

Росни ми росни, Росице

Росни ми росни, Росице,
да ми олиеш лицесо,
да ми олиеш лицесо,
че ми изгори сърцесо.
Чи ще да дойде любено
мое едно любе каматно.
В очинки ша ма погльодне,
с устинки ша ми продума.
На книжка да го изпиша
знай мойна стара майчинка.
Да види майка, да знае
каква съм мома загалил.
На лице бела, черночка,
на снажка тьонка, височка.

Септември

И навреме, и внезапно,
пак септември се прибира.
Счупва орех. Грозде хапва.
Две къпини си намира.
И къпината го драсва
с нокът. Клонка се прекършва.
Изведнъж нощта пораства.
Лятото дими и свършва.
Духва вятър и отнася
сенки на листа и птици.
Руси паяци от пясък
в ъглите плетат терлици.
Мария Донева