— Слушай. Това място е на Луиза.
Момичето само свива рамене и започва да се храни.
Вратата се отваря наново и… ха, дявол да го вземе! — Лоте, цяла-
целеничка, влиза още веднъж! Без да променя изражението на лицето си, тя се запътва към последното празно място и сяда.
Другите момичета на масата зяпват от почуда.
Напрежението спада едва когато и двете прихват да се смеят.
— Е, коя от вас сега е Луиза и коя Лоте?
— Не казваме! — отвръща една от двете Лоти и намигва.
— Може би все пак някой ще познае?— предлага втората Лоте със задоволство.
Труде колебливо излиза на преден план, оглежда изпитателно ту едната,ту другата Лоте и клати безпомощно глава. След секунда обаче по лицето й плъзва хитра усмивка. Тя дръпва порядъчно силно плитката на по-близко стоящата Лоте — и в следния миг изплющява плесница. Хванала бузата си, Труде вика възторжено:
— Тази беше Луиза!
С това всеобщото веселие достига връхната си точка.”
Из „Двойната Лотхен” на Ерих Кестнер, роден на 23.02.1899
Няма коментари:
Публикуване на коментар