Гълъбите
гукат в близката гора
По тревата падат сребърни пера.
Мене ми е леко като никой път –
чувствам се ефирен, чувствам се без плът.
През елите бликат слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте блеснали очи,
но пак ще усетя с чудна яснота
как ще ме целуне топло пролетта.
Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.
Никола Вапцаров, роден на 7 декември
Няма коментари:
Публикуване на коментар