Емилиян Станев

„От Солените извори, които горяните наричат „Слатината“, до Широката река Стара планина е покрита с вековни гори. В полите й растат могъщи дъбове, от чиито кори всяка пролет тече гъст, киселичък клей, любима храна на катериците. Лешникови гори и широколистни липи се срещат по тия места заедно с дивата череша, горчивите плодове на която служат за храна на дивите гълъби. Нагоре започва букът и неговите дебели стъбла, прошарени с черни лишеи и с мъх, напомнят мраморни колони. Той се разлистя най-късно, едва по Гергьовден, а всяка есен листата му пламват като огън от първите слани, които посребряват планината. Тук-там, между тия вековни самотници, се срещат ели — тънки и прави като стрели. Зиме, сред бялото еднообразие на затрупаните със сняг гори, елите се зеленеят, изпънали правите си стъбла като струни, на които свирят всички ветрове от север и от юг.” Емилиян Станев, роден на 28.02.1907