Родопчанки

Те вървят в свойта бяла пътека,наредени във строй по една,
и изглеждат по-светли и леки в тъмносинята планина.
Стъпват тъй, сякаш ходят по жица, със нетрепващи прави тела
и приличат на малки царици в древношитите си облекла.
Преминават ребрата каменни на извития мост и сега
аз отблизо ги виждам – пламнали като мила внезапна дъга.
Вкупом спират и в хор се засмиват. И пак тръгват във хор по една.
Подир малко запяват. И жива става синята планина.

Иван Теофилов