"Притча" на Антонин Горчев

В скучен ден подир пладне, внезапно
слезе Бог на земята за миг.
Насред думата млъкнах и зяпнал,
гледах паднал в косите ти блик.

Как денят се стопи, как се мръкна,
как се търсехме, слети докрай,
не разбрах. Беше Господ въздъхнал
и ни пуснал в небесния рай.

Но когато нощта през комина
си отиде с подскок на куц крак,
като стомна бях тежък и глинен,
пълен с тебе до ръбчето чак.

Антонин Горчев