внезапно и без причина.
Приижда толкова властно,
че трябва да си почина.
Засмяно, зашеметено,
отстъпвам няколко стъпки.
Наистина ли за мене
са тези весели тръпки?
Усещам как обиколки
навърта храбро планетата,
и как е светло, и колко
ми е по мярка взетото,
и колко имам за даване,
и колко е лесно всичко!
Земята ми се спасява
и хора ми се обичат!
Предпролетно, живо, жадно,
на мен точно да се случи…
Ще падне голямо страдане,
когато всичко приключи.
Мария Донева
Няма коментари:
Публикуване на коментар