Лято

Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.

То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.

Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.

Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?

Мария Донева

Световна статистика:

Ако съкратим цялото човечество до едно градче със 100 житeли, ето как ще изглежда то:

57 азиатци , 21 европейци , 14 американци, 8 африканци

52 жени и 48 мъже

70 цветнокожи и 30 бели

80 ще имат лоши жилищни условия

70 ще бъдат неграмотни

50 ще бъдат недохранени

Ако погледнем на света от тази гледна точка, се вижда каква необходимост имаме от разбирателство, търпимост и образование.

Ако тази сутрин си се събудил здрав, ти си по-щастлив от един милион хора.

Ако никога не си преживял война, ти си по-щастлив от петстотин милиона души на този свят.

Ако можеш да влезеш в храм без страх, ти си по-щастлив от три милиарда души на този свят.

Ако имаш покрив над главата и храна в хладилника, ти си по-богат от 75% от хората на света.

Бъди щастлив!

Кармен

Коси – с отблясъка на ножа,
Очите й са димна пещ.
Кръст – педя. Смуглата й кожа
Е щавил дяволът зловещ.
“Усойница!” – жените съскат
(не мисли никой мъж така).
Толедският архиепископ
пял меса в нейните крака.
Огромен, тежък кок се вие
И лунния й тил краси.
Тя може цяла да се скрие
В нощта на своите коси.
Сред бледнината й янтарна
Избухва пурпурна уста.
Победоносна и коварна –
С цвета фатален на кръвта.
Какво е вашата наука
Пред нея, царствени жени!
С очи преситената скука
Тя може да възпламени
В кръвта й зрънце сол е стрита,
На онова море солта,
Отдето – властна – Афродита
Изплува в дива голота.
Теофил Готие

Вълшебният свят на Мира

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо, особено денем…
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса…
Моят свят е такъв – просто няма закони,
само два-три неписани – всеки ги знае
–че Животът е низ от неочаквани спомени
и Човек е това, за което мечтае…
А навън е жестокият Свят на Големите
–подреден и приличен, начумерен и зъл.
Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
Хайде, влизаш ли вече? Добре си дошъл!
Мира Дойчинова

Простете ми, аз вярвам в чудеса.

Простете ми, аз вярвам в чудеса.
Самата аз се случвам като чудо.
Аз вярвам точно в малките неща.
В гъсеницата с дух на пеперуда.
Простете ми, измислих си небе.
Не, не е синьо, малко и прозрачно.
Измислих си и вечност на дете,
където да се губя многократно.
Там всеки път се случвам по-добра
и точно ти си моята принуда,
причината за простите неща,
за хаоса сътворен от пеперуда,
за всеки камък - малка канара,
обърнал и най - тежката каруца,
замахът на тъй леките крила,
причината за всичко да се случи.
Простете ми, аз вярвам в чудеса
и в тихата обичаща Вселена.
Небето се пробужда в небеса,
а аз съм в теб реална и простена...
Николина Милева

Рангел Вълчанов

Едно време, докато бях на 31-32 години, все си мислех какво ще стане, какво ще говорят за мен. После си  казах: "Я си гледайте работата! Бъди верен на себе си, работи, пък който каквото ще да говори." Ако мразиш някого, не страда този, когото мразиш, а самият ти, защото изживяваш лошите чувства. От егоизъм си рекох: "Няма да страдам, ще гледам да се веселя, пък който иска да изповядва обратната религия, да го  прави!" - Рангел Вълчанов

Imagine

Представи си, че няма рай.

Лесно е, стига да опиташ.

Представи си, че няма ад под нас.

А над нас се простира само небето.

Представи си, че всички хора

Живеят за днешния ден…

Че не съществува разделение по държави.

Не е толкова трудно, да го сториш.

Представи си, че не съществуват причини,

Заради които да убиеш или да умреш.

Че не съществуват религии

и че всички хора

Живеят в мир.

Представи си, че никой нищичко не притежава.

Чудя се дали си способен на това.

Че никой не изпитва жажда или глад-

Едно човешко братство.

Представи си, че всички хора

Споделят помежду си целия свят…

Може би ще ме сметнеш за мечтател,

Но аз не съм единственият такъв.

Надявам се, че някой ден ще се присъединиш към нас

И целият свят ще бъде като едно цяло.

Малкият принц

"...Ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма…Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят! И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И те ще те помислят за побъркан. Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят…" Екзюпери, роден на 29 юни

Залез

Стихнали спокойни сенки.
Залез, разтопен в позлата.
Спомени. Мечти стаени.
Лястовици над вода.
Мислите пристъпват бавно
по баира на тъгата
като зърнати далече
млечни сънени стада.
Мария Донева

Природата ни говори

„Когато не се държиш естествено с твоето тяло, възниква заболяване. Това заболяване е приятел. Предупреждава те: “Промени навиците си! Живееш в противоречие с природата.” Каквото не изказваме, ни разболява. Тялото “крещи” каквото душата мълчи... Ние сме нещастни, защото мислим едно, а казваме друго, чувстваме нещо, а правим различно - от страха “какво ще кажат другите”, страх от неприемане, отхвърляне, несправедливост, от лоялност към семейството и т.н. Тогава душата ни дава “докосване”, изразено в организма ни чрез някакъв симптом или болест. Всеки дискомфорт съществува, за да ти покаже, че в някоя ситуация си направил нещо нередно, излязъл си от стандарта на душата си. Върни се веднага! Ако започнеш да слушаш тялото си, да слушаш най-дълбоката твоя същност, да се заслушваш все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, ще бъдеш все по-щастлив и по-щастлив. Вслушвай се винаги в това, което Природата ти казва!” Росица Желязкова, специалист по метода бионевроемоция

Без причина

Огромен прилив на щастие,
внезапно и без причина.
Приижда толкова властно,
че трябва да си почина.
Засмяно, зашеметено,
отстъпвам няколко стъпки.
Наистина ли за мене
са тези весели тръпки?
Усещам как обиколки
навърта храбро планетата,
и как е светло, и колко
ми е по мярка взетото,
и колко имам за даване,
и колко е лесно всичко!
Земята ми се спасява
и хора ми се обичат!
Предпролетно, живо, жадно,
на мен точно да се случи…
Ще падне голямо страдане,
когато всичко приключи.
Мария Донева

Изповедта на една фея

Понякога навярно си уморен от мен. 
От моя свят. От мойто непорастване. 
И от това, че жълтото не си е просто жълто, 
а е "цветяно жълто, с вкус на праскови", 
и че колите са бръмчащи пеперуди,
летящи над асфалтови поляни,
и от безсънните ми нощи,
и от това, че ставам рано,
и от това, че роклята ми е на точки,
и че обичам Аладин и Шрек,
и предпочитам мляко или чай,
вместо да си "умирам" за кафе,
от гълъбите на терасата,
от елфите във дланите ми сгушени,
и от професията ми... на фея..,
от залезите ми божурно-теменужени,
от изгревите, дето според теб,
съвсем на нищо не миришат,
а те ухаят целите на синьо,
обаче ти не знаеш как да дишаш.
И също сигурно си уморен
когато плача без причина,
или се смея, ей така,
или и двете едновременно. В комбина.
Навярно ти е писнало от моя свят.
И казваш ми, че в приказки не можело да се живее...
Обаче, тука мисля, че грешиш.
Аз превъзходно го умея!
Недей да искаш да се променя,
защото вероятно ще ти липсвам.
Светът ти ще потъне в сивота
...когато феята отлитне.
Caribiana

За свободата

"Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва, когато е късно." Ерих Мария Ремарк, роден на 22 юни

България

Земята на дедите ми е жива!
И има най-прекрасното небе!
И в нея пак живеят самодиви.
Щастливи са и вятърът е лек.
Ангел Колев