Във леопардовия мрак
на улиците летни
един любовен котарак
зеници ще присветне.
Една светулчица любов
над него ще прелитне.
Сърцето – липово листо –
ще трепне беззащитно.
То иска да се предаде
съвсем без бой, самичко.
Луната да го отведе.
Довиждане на всичко.
Дано, дано не се спаси
и пътя му да мине
луна със сребърни коси,
луна със дрехи сини.
Мария Донева
Няма коментари:
Публикуване на коментар