за дните от преди, от днес, и после.
Човекът беше нещичко наказан,
и никой не откликна на въпроса му:
Защо сме тук? Кои сме, и къде сме?
Далечни ли са всичките звезди?
Сърцето си да чуваш не е лесно,
когато и безкраят ти мълчи...
Но ето, че яви му се надежда -
небето го дари с вълшебно слово:
Човекът почна букви да подрежда,
и в тях да търси себе си, отново....
И някъде, така, сред редовете,
откри планети, светове и хора.
С ръката си подписа се: Човекът.
Безкраят се засмя. И проговори.
Мира Дойчинова - irini
Няма коментари:
Публикуване на коментар